Трудните времена раждат силни хора - да благодарим на генерал Мутафчийски
Думите на военачалник Венцислав Мутафчийски ще се помнят дълго.
Ако след време се окажем от дребното страни, които са съумели да повдигнат щит против ковид и дадат по-малки жертви, това ще се дължи точно на този човек.
Трудно е да изброя всички качества, които би трябвало да има човек в обстановка като днешната. Биха включвали: голяма психическа и физическа устойчивост, изключителна прозорливост за всичко, което става в близост, въображение, което може да гледа седмици напред и да вижда най-важното. А най-важното е: по какъв начин от всяко малко деяние през днешния ден и то на всеки дребен човек зависи мощта на лавината, която ще пристигна на следващия ден. Политическата, а и всяка друга тирада, от дълго време беше изтощила както личната си мощ, по този начин и съзнанията, които я възприемаха. Когато чуеш обаче потреперването и последвалото преодоляване на глас, който е квалифициран с десетилетия да резервира успокоение, нещата стартират да стават ясни.
Съвсем неотдавна, когато саркастичният финален ден преди пандемията към момента раждаше смехории, генералът беше разгласен за Годжи, само че не с бас, а с очила, отправените предизвестия - малко прекомерни като на всеки доктор. Бяхме такива, каквито постоянно сме били: владетели на хумора и безсмъртието, а той служител с бюрократичната задача понякога да дава конференции. Държавата ни, това се знае, включва две биографично обясними, само че извънредно несъответствуващи за обстановка на връхлитащ вирус настройки на мисълта: едната е съмнение към управляващите, другата съмнение към лекарите. Но се надявам, че даже постоянно присвитото недоверчиво око е видяло това, което генералът разказва. А то, напълно в резюме, е следното: че при липса на всевъзможни ограничения, пандемията би покосила голяма част от българското, европейското и международно възрастно и болно население. Представете си 20-те % смъртност за хората на години и с хронични болести, само че без всевъзможни опити за прекъсване на болестта и го съотнесете към световната застаряваща демографска картина. Ако към момента следим с възходящо терзание повишаващите се случаи, дано напомним, че те щяха да бъдат не десетки, а стотици пъти по-високи, в случай че първо Китай не бе запечатал Хубей, след това Европа, въпреки и със забавяне, не бе затворила границите си. В цялата тази статистическа картина обаче трябваше да се свърши още нещо - някой да успее да приближи цифрите към личното ни съществуване и към личните ни близки. А цифрите се доближават с думи. Думите звучат по този начин:
" Предстоят ни времена на тествания. Към нас идва зараза с невиждана гняв. Ще се изгубят човешки животи и то на тези, които доста обичаме, тези, които са ни дали живота, тези, които са ни отгледали, тези, които са треперели за нас, когато сме били дребни, тези които се гордеят с нашите триумфи. Ние не трябва да ги разочароваме в нашето безхаберие. "
Спрямо тези думи е добре всеки за малко да изостави предварителните си убеждения и построените привички. Противниците на премиера да изоставят дежурното подозрение към всеки човек, който застава до него. Привържениците на президента да изоставят разрива сред двамата. Яростните купувачи най-малко дребна част от претъпканите колички. Запасяващите се с медикаменти най-малко малко за другите. Любителите на конспирации да заменят уеб страниците си със странни имена с този на международната здравна организация. След време ще станат ясни доста неща. Но едно от тях - думите на Чингиз Хан, че сложните времена раждат мощни хора - към този момент има към кого да се отнесе.
Автор: Райко Байчев
Ако след време се окажем от дребното страни, които са съумели да повдигнат щит против ковид и дадат по-малки жертви, това ще се дължи точно на този човек.
Трудно е да изброя всички качества, които би трябвало да има човек в обстановка като днешната. Биха включвали: голяма психическа и физическа устойчивост, изключителна прозорливост за всичко, което става в близост, въображение, което може да гледа седмици напред и да вижда най-важното. А най-важното е: по какъв начин от всяко малко деяние през днешния ден и то на всеки дребен човек зависи мощта на лавината, която ще пристигна на следващия ден. Политическата, а и всяка друга тирада, от дълго време беше изтощила както личната си мощ, по този начин и съзнанията, които я възприемаха. Когато чуеш обаче потреперването и последвалото преодоляване на глас, който е квалифициран с десетилетия да резервира успокоение, нещата стартират да стават ясни.
Съвсем неотдавна, когато саркастичният финален ден преди пандемията към момента раждаше смехории, генералът беше разгласен за Годжи, само че не с бас, а с очила, отправените предизвестия - малко прекомерни като на всеки доктор. Бяхме такива, каквито постоянно сме били: владетели на хумора и безсмъртието, а той служител с бюрократичната задача понякога да дава конференции. Държавата ни, това се знае, включва две биографично обясними, само че извънредно несъответствуващи за обстановка на връхлитащ вирус настройки на мисълта: едната е съмнение към управляващите, другата съмнение към лекарите. Но се надявам, че даже постоянно присвитото недоверчиво око е видяло това, което генералът разказва. А то, напълно в резюме, е следното: че при липса на всевъзможни ограничения, пандемията би покосила голяма част от българското, европейското и международно възрастно и болно население. Представете си 20-те % смъртност за хората на години и с хронични болести, само че без всевъзможни опити за прекъсване на болестта и го съотнесете към световната застаряваща демографска картина. Ако към момента следим с възходящо терзание повишаващите се случаи, дано напомним, че те щяха да бъдат не десетки, а стотици пъти по-високи, в случай че първо Китай не бе запечатал Хубей, след това Европа, въпреки и със забавяне, не бе затворила границите си. В цялата тази статистическа картина обаче трябваше да се свърши още нещо - някой да успее да приближи цифрите към личното ни съществуване и към личните ни близки. А цифрите се доближават с думи. Думите звучат по този начин:
" Предстоят ни времена на тествания. Към нас идва зараза с невиждана гняв. Ще се изгубят човешки животи и то на тези, които доста обичаме, тези, които са ни дали живота, тези, които са ни отгледали, тези, които са треперели за нас, когато сме били дребни, тези които се гордеят с нашите триумфи. Ние не трябва да ги разочароваме в нашето безхаберие. "
Спрямо тези думи е добре всеки за малко да изостави предварителните си убеждения и построените привички. Противниците на премиера да изоставят дежурното подозрение към всеки човек, който застава до него. Привържениците на президента да изоставят разрива сред двамата. Яростните купувачи най-малко дребна част от претъпканите колички. Запасяващите се с медикаменти най-малко малко за другите. Любителите на конспирации да заменят уеб страниците си със странни имена с този на международната здравна организация. След време ще станат ясни доста неща. Но едно от тях - думите на Чингиз Хан, че сложните времена раждат мощни хора - към този момент има към кого да се отнесе.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ